вентрална,
ПЪПНА
И СЛЕДОПЕРАТИВНА
ХЕРНИЯ

Пъпната херния представлява излизане на коремни органи през пъпния пръстен. Различават се пъпна херния при малките деца
(вродена пъпна херния) и пъпна херния при възрастните (придобита пъпна херния).
Пъпните хернии са 10 % от всички коремни
хернии.
В началото се появява малка мековата подутина, която постепенно нараства. Така пъпната херния може да достигне
огромни размери.

още за пъпната херния:

Хернията на бялата линия се нарича се на латински hernia lineae albae. Съставлява 1 % от всички хернии. Ако се вземе за анатомичен ориентир пъпът, херниите на бялата линия биват:
епигастрални (81 %) – разполагат се над пъпа;
параумбиликални (16 %) – разположени около пъпа;
хипогастрални (3 %) – разположени под пъпа.
Най-често срещаните са епигастралните (надпъпните). Това се обяснява с факта, че над пъпа бялата линия е широка 1,5-2,5 см, докато под него правите коремни мускули плътно се допират и тази линия е много тясна.

Затова в литературата херниите на бялата линия могат да се срещнат и като епигастрални хернии. През горната част на бялата линия преминават много съдове през цялата й дебелина, около тях има повече или по-малко мастна тъкан, която увлича перитонеума и той преминава през нея при наличие на дефект. По този начин се образуват херниите на бялата линия. На големина тя варира от няколко милиметра до няколко сантиметра. Може да се срещне във всяка една възраст, но е най-честа при мъжете под 40-годишна възраст.
Значителна част от херниите на бялата линия са безсимптомни. Ако има симптоми, то те ще са болка в областта на хернията и понякога повръщане. Болката можа да е силна и да симулира язвена болест. Когато хернията не може да се прибере в коремната кухина, това означава, че булото е сраснало с херниалния отвор, тогава болката става постоянна. Тези хернии се усложняват често чрез заклещване.
Прието е херниите с оплакване и тези с големина над 2 см да се оперират.

Какво представлява следоперативната херния? Следоперативната херния представлява излизане на коремни органи през дефект на оперативна рана. Честотата на следоперативните хернии е около 10 %.
За възникването на следоперативна херния от значение са някои фактори:
Предоперативни фактори – влияние оказват възрастта, мъжкият пол, предхождаща лъчетерапия, анемия, жълтеница, захарен диабет, недохранване, злокачествени заболявания, затлъстяване, приложение на кортикостероиди и цитостатици.
Оперативни фактори – влияние оказват ориентацията и видът на оперативния разрез, техниката на зашиване на оперативната рана и шевният материал.
Следоперативни фактори – повишеното вътрекоремно налягане поради недобро обезболяване, повръщане, кашлица, следоперативен паралитичен илеус, раневата инфекция са важни фактори за възникване на следоперативна херния.
Оплакванията от хернията зависят от локализацията, размера на херниалния сак, както и от наличието на усложнения. Голяма част от следоперативните хернии са без последствия.